10 книги, които си струва да прочетете

10 книги, които си струва да прочетете

0 2274

Тази година, ако съдим по предизвикателството, поето от Зукърбърг, картинките в интернет и дори подаръците в детското меню на Макдоналдс (книжки, ако се вярва на 9gag), е модерно да се чете. Четенето е хоби, страст, повод за разговор и начин да избереш реалността, в която ти искаш да се намираш в момента. Също така е и въпрос на предпочитания, темперамент, интереси и виждания за света, които се променят с времето. Независимо от това обаче, всеки запален читател си има лична колекция (не, книго-наркоманите си имат много колекции, но да приемем, че е поне една) от любими заглавия, които са го развълнували, продължават да го вълнуват и го карат да си задава нови въпроси всеки път, когато ги препрочита. Представям ви една от моите, съдържаща 10 произведения, които, поне според мен, си струва да се прочетат:

1. „Сърце“ – Едмондо де Амичис

Една от най-трогателните истории, които са ми попадали. Написана е под формата на момчешки дневник за училищния свят, през погледа на дете, полупрекрачило прага на детството, и неговите родители, които дописват коментари под бележките му. Това е книга, пълна с толкова толерантност, състрадание, емпатия и опити да се помогне на болните, бедните, дискриминираните, експлоатираните, различните и борещите се да оцелеят, че гарантирано ще ви разплаче. Независимо, че е публикувана през далечната 1886 година, засяга всички актуални и до днес социални несправедливости и някак си простичко подсказва, че има как да отделим от времето си и да бъдем хора.

2. „Автобиография“ – Бранислав Нушич

И тя ще ви разплаче. Само че от смях. Добре дошли в света на градивния сарказъм и балканските абсурди. Добре дошли при образите на шантавите преподаватели, дребните търговци с дребните им далаверки, натруфените госпожици с претенции, кварталните клюкарки и държавните чиновници, които толкова често срещаме и в българското ежедневие. Добре дошли при леко счупената училищна машина, безумната бюрокрация, корупцията и косвената или пряка цензура. Добре дошли при колоритния, неповторим сръбски хумор, който ще ви усмихне, без значение на колко сте години.

3. „Тримата мускетари“ – Александър Дюма

Предвид, че това заглавие отдавна се е превърнало в нарицателно, не мисля, че има нужда от много представяне. И все пак, ако сте гледали само филмите, наистина ви препоръчвам книгата. Французинът ви дава всичко, което може да искате от един сюжет: амбиции, приятелство, чест, дворцови интриги, любов, предателство, битки, фехтовка, шпионаж, правосъдие и политика. Освен това тъничко намеква, че държавните интереси трябва да са винаги над личните вражди. Харесвам всичките герои с всичките им недостатъци.

4. „Търговска къща“ – Джеймс Клавел

Ако изобщо има наръчник за успешен бизнес в художествената литература, това е тази книга. Надникнете в Хонконг, запознайте се с нечистите бизнес похвати, с бруталността на това, което китайците наричат цивилизовано поведение, и се насладете на уникален сблъсък между азиатската (в частност китайската), европейската (в частност британската) и американската култура. Накрая се запитайте искате ли „твърдите пари – онези, чиято цена винаги е по-голяма от тази, която си готов да платиш“.

5. „Отнесени от вихъра“ – Маргарет Мичъл

Освен че е класически любовен роман, което не е точно любимият ми жанр, тази книга грабва и с други теми за размисъл. Например, благодарение на нея, аз лично се успокоих, че още през 1936-а някой недвусмислено е заявил, че поведението в стил „тъпа кифла“ води до нещастие в личния живот. Това е и книга, която с голяма точност пресъздава американската гражданска война (обичам я тая битка на умове между Робърт Лий и Шърман) и книга за оцеляване. Любимата на поколения твърдоглава ирландка Скарлет, която и преди, и след войната не си е на мястото, в крайна сметка спазва обещанието си никога повече да не гладува.

6. „1984“ – Джордж Оруел

Оруел е психопат. Това, разбира се, изобщо не му пречи да е гениален, но предупреждавам – това е най-страшната книга, която съм чела някога. Не, жанрът официално не е ужаси, а антиутопия, но според мен минава в графа и двете. Ще ви се прииска да изкрещите на целия свят: „Моля ви, нека не живеем в машина, която ежедневно размазва мозъците и телата ни, и която, най-страшното от всичко, ние сами сме си създали.“ Мрачна, сива, депресираща и умишлено жестока. Но си заслужава.

7. „Повелителят на мухите“ – Уилям Голдинг

Книгата на книгите. Брилянтна реакция на лековат приключенски роман, която брутално разпарчетосва човешката природа и илюстрира колко е тъничка границата между цивилизацията и пропадането в бездната на животинските ни инстинкти и страха от неизвестното. Пълна е с толкова много символика на толкова много нива и с толкова много неприятни истини, че ви трябва истинска смелост да я прочетете. Имате ли сили да се сблъскате с чудовищата в собствените ви глави?

8. „Малки богове“ – Тери Пратчет

Авторът на авторите. И нещо от личните ми впечатления за неговите книги – читателите или го боготворят (моят случай), или изобщо не го харесват. Но дори познатите ми, които не харесват автора, харесват тази книга. Пратчет, в типичния му стил, обръща с главата надолу религията, философията и дори войната и накрая някак успява да сведе всичко до две простички истини: „I. Tова не е игра. II. Тук и сега, ти си жив.“ Струва си.

9. „Малката стопанка на голямата къща“ – Джек Лондон

Любовен триъгълник, да. Това, което ужасно ми допада в тази книга е невероятно живописната атмосфера, в която се развива действието, въпросите по отношение има ли щастие в посредствеността и рутината, какво е посредственост и кой има право да я измерва и не на последно място – каква е цената, ако приемеш, че изборът е невъзможен. Лондон е мечтател, обичам визията му за света.

10. „Том Сойер“ – Марк Твен

Невъзможно е да не сте я чели, а ако случайно сте я пропуснали – ще се влюбите. Безвъзвратно. Не мисля, че мога да кажа каквото и да било, което не ви е известно за тази книга, така че повтарям известното – определено си заслужава.

Коментари

коментара