Как изглежда България през погледа на един чужденец? Цветна, загадъчна, вдъхновяваща… Писателят и журналист Елис Шуман прекарва тук 2 годни, които го вдъхновяват за десетки статии и книги. Публикациите му в Huffington Post разказват на целия свят за родните традиции и тайните местенца, за интересните хора и вкусни гозби. “Още от малък мечтаех да стана писател, вдъхновен от баща ми, който беше журналист и редактор. През годините направих много опити да пиша романи, но чак когато Valley of Thraciansпредприех приключението на живота си, а именно да живея в чужда страна (България), най-накрая открих своя творчески глас”, споделя в специалното си интервю за UrbanTales.bg Елис Шуман.

Последната му книга Valley of Thracians вече предизвика сериозен интерес, а скоро на книжния пазар трябва да се появи и поредната доза литературен съспенс с български декор от Шуман. “Много съм горд да представя България на света, а ако чрез статиите и книгите си повече туристи посетят страната, ще бъда повече от доволен.”

Ето какво още разказа писателят:

Какво знаеше за България, преди да я посетиш за първи път?

Не знаех абсолютно нищо, когато дойдох тук за първи път през януари 2009 г. Със съпругата ми много обичаме да пътуваме и въпреки че веднъж вече бяхме обмисляли посещение на страната, така и не реализирахме този план. Бяхме чували, че зимите в България са много студени, ето защо преди да пристигнем, опаковахме най-топлите си дрехи. Много от тези дрехи така и не влязоха в употреба благодарение на централното отопление в софийския ни апартамент и топлите офиси, в които работим.

Разкажи ни повече за себе си и как работата ти те доведе в България.

Роден съм в Щатите, но когато бях тийнейджър се преместихме в Израел. След като завърших гимназия в Йерусалим, в продължение на 3 години служих в израелската армия. Със съпругата ми бяхме разпределени към кибуците (колективни селскостопански сдружения) в пустинята на Южен Израел. В продължение на няколко години работих там – карах трактор, доях крави и отглеждах зеленчуци. Когато решихме да създадем семейство, се преместихме в малка общност близо до Йерусалим, за да сме по-близо до родителите и сестрите си. По-късно открих възможност за писане и редактиране по интернет.

През последните 11 години се занимавам с онлайн гейминг маркетинг, индустрия, стъпваща върху развитието на израелските технологии. Компанията ми вече е международна и е представена на Лондонската стокова борса. През 2009 г. дойдох в София, защото там отворихме център за обслужване на клиенти.

Имахте ли забавни случки докато свикнете с българския начин на живот и обичаи?

Да, веднъж със съпругата ми посещавахме Враца и региона, когато едно малко момче от ромски произход се приближи към нас с протегната ръка в очакване да му дадем монети. Съпругата ми поклати глава, показвайки, че нямаме никакво намерение да му даваме пари. По това време не знаехме, че българската традиция за клатене на главата е различна от тази по целия свят. Когато жена ми поклати глава, момчето прие това като положителен отговор и се приближи още повече към нас в очакване. Изпитвахме подобно смущение с клатенето на главата още няколко пъти, но това е част от нашето приключение и учене.

Кога осъзна, че България те вдъхновява да пишеш и не е просто поредната страна на картата?

По време на двете години, които прекарахме в България, със съпругата ми започнехме да поддържаме блог: Ellis and Jodie’s Bulgarian Adventure, в който разказвахме за приключенията си, публикувахме снимки и споделяхме истории от пътуванията си из България. Резултатът беше страхотен, хората харесваха това, което пишехме, и осъзнахме, че историите ни са важни за споделяне.

Още докато живеехме в България започнах да пиша роман, но успях да го завърша чак след като се прибрахме в нашия постоянен дом в Израел. Тогава всеки ден мислите ми отново ме пренасяха към българските ни приключения. Разбрах, че трябва да продължа да пиша за България и през последните годни публикувах много статии за страната. Със съпругата ми посещавахме и други места, но тъй като имахме възможност да опознаем и усетим живота в България, се фокусирах специално върху писането за България.

А какво най-много те разочарова в България и какво би искал да промениш?

Имах предимството да пиша за България от гледната точка на чужденец. Дори и живеейки в София, аз не бях толкова афектиран от цената на живота или политиката. Дойдох в страната, защото имаше работа, която ме чака, а през свободното си време се възползвах от лукса да пътувам, откривам и уча нови неща.

Днес, когато вече не съм в България, но активно общувам с моите приятели българи, те изразяват разочарованието си от живота си. Дори ми завиждат, че съм в Израел. Отговарям им, че всяка държава си има проблеми – в Израел имаме корумпирани политици, бедност и враг наблизо, който иска да ни унищожи. Просто се опитвам да се фокусирам върху хубавите неща на живота тук. Бих посъветвал българите също да се фокусират върху положителните аспекти от живота им. Имате прекрасна страна, красива природа и изключителна история.

И не забравяйте, че имате приятели навсякъде по света и по-специално един верен приятел писател, който живее в Израел. С нетърпение очаквам следващото си пътуване към България скоро.

Интервюто бе осъществено
с любезното съдействие на Веси Димитрова

Виж още:
Мадлен Пен: Едно българско момиче в Аляска
Горно Луково: призрачен град на края на света

Коментари

коментара