Културата на промяната

Културата на промяната

Напоследък разсъждавам особено много как положителната промяна започва в главите ни. Зависи първо от нас. Много се говори за развитието на младите кадри, от които има нужда нашата малка държава.

Дотук добре, само че благодарение на:
1) прехода, по време на който родителите ни работеха 24 часа в денонощието и се случваше да ни бъркат имената от преумора;
2) ударилата наскоро криза и икономическите условия, в които сме поставени,

някак не се обръща внимание на нещо много важно, което всеки започващ работа в каквато и да било област трябва да знае – първо, пазарът на труда е пазар – най-качествените кадри следва да са наети от хората, които конкурентно предлагат най-добрите условия. И второ – вие избирате шефовете си точно в толкова голяма степен, колкото те избират вас.

Самата аз, имайки късмета да съм наета от изключително коректни работодатели във фирма със здравословен, развиващ способностите ми климат, не мога да повярвам, че все още, през 2015 г., интелигентни хора биват измамени да подаряват интелектуалните си способности на шайка престъпници, маскирани като „бизнесмени“. Тези същества не трябва да съществуват, те са недоразумения на еволюцията и следва да бъдат изтрити от нашата действителност.

Как? Ами започва от нас.

Взаимоотношенията на работното място са сложни и нито искам, нито съм компетентна да ги анализирам и обобщавам, но ще се спра само на два от абсурдните случаи, в които самите вие сте длъжни да помогнете сивите лица да ги няма, като просто си тръгнете:

1. Незабавно напуснете съществото (само същество, по никой начин не заслужава определението „човешко“), което укрива осигуровките ви, като ги начислява върху минималната за длъжността ви заплата, и ви отпуска на ръка, под масата, трошиците, които е преценил, че ще задържат под контрол прага на търпението ви, че да му вършите черната работа за някоя и друга година. Единственият оправдан случай, в който осигуровките се начисляват върху минималното възнаграждение, е то да е реалният размер на възнаграждението, което получавате.

Защо? Защо да даваме на държавата реалния дължим процент от нашите парички, като можем да си го получим и да си го харчим за нас? Това най-вероятно е въпросът, с който ви омайват тези същества, нали?! Оставям настрана икономическите последици от това действие – те са работа на експертите в областта. Отговарям, че по силата на Наказателния кодекс, това е престъпление, което се наказва с 2 до 8 години затвор. Към момента вие самите не носите отговорност за това, но едва ли родителите ви са ви възпитавали в стил: „да, миличко, можеш да съдействаш за извършването на престъпление, щом няма да те хванат“.

И ви питам – искате ли да работите за същество, което съзнателно е отсъдило, че мижавата дребна далаверка, наречена „спестявания от вашите осигуровки“, оправдават виждането му, че вие (ако сте момиче) или вашата приятелка (ако сте момче) сте със социален статут, съвсем малко по-висок от този на безработна циганка. Защото когато ви се роди дете, парите, които ще получавате от държавата като майка за издръжката на вас и вашето дете по време на отпуска по майчинство, или парите, които ще получава вашата приятелка, ще са съизмерими с тези, които получава горепосочената госпожа.

Защо сте длъжни да си тръгнете ли? Заради културата на промяната.

Ако вие не предприемете нищо по въпроса и оставите съществото да се възползва спокойничко от вашия труд, обричате един ден и вашите деца да бъдат със социалния статут на безработни циганки. От вас зависи.

2. Незабавно напуснете съществото, което се възползва от вашия труд без наличие на писмен договор, регламентиращ трудово-правните ви взаимоотношения. Единственото оправдание нещо, което прилича на работа, да протича без договор е: това е или приятелска услуга, която по никакъв начин не носи основния доход на вашето препитание, или подпомагате благотворителна организация/дейност. Защо? Освен легалната страна на въпроса, има и нещо друго. Договорът е по същество двустранно споразумение, което дефинира писмено правата и задълженията на вас и вашия работодател. Едната причина съществата да не искат да го подписват с вас е, че отиват дори по-далече във вижданията си за социалния ви статут – реално ви казват, че вие (ако сте момиче) или вашата приятелка (ако сте момче) сте дори с по-долнопробен статут от този на безработна циганка. Защо ли – ами без договор не ви начисляват никакви осигуровки и ако случайно проимате дете – издръжката, която ще получавате, при наличие на брутен доход на член от семейството (идващ от таткото) по-голям от 350 лева, е точно 0 лева. Нямате 12 месеца стаж, нямате осигуровки, не отговаряте на критериите за социални помощи. Безработната циганка получава повече от вас, докато вие реално сте работили през това време.

Искате ли да работите за същество, което ви вижда по този начин? И искате ли да работите за същество, което отказва в писмен вид да дефинира ангажиментите си към вас, като предварително обещание, че няма да ги спази? И знаете ли, че в този случай, ако ви хванат, при проверка, подлежите на санкции – глоба в трикратен размер на осигуровките, начислени върху минималното възнаграждение за длъжността ви?

Удобно са пропуснали да ви го кажат, нали?

Защо сте длъжни да напуснете ли? Заради културата на промяната. За да не се отнесат и с вашите деца по същия начин. Защото тези същества с лигавата им позьорщина имат нужда от вас, за да се случи даден продукт, какъвто и да е той. Те са негодни за вършене на работа комплексирани мижитурки, които се надяват да спечелят на дребно от вашите усилия, като същевременно ви принизяват до статута на най-нисшите членове на нашето общество. Тази гнусна пяна, изплувала от хаоса на промените, се снишава и се надява да не бъде пречистена и да продължи да замърсява умовете на започващите кариерата си хора с големите обещания, дребните тарикатщини и мизерните си интрижки, благодарение на които това, което наричат бизнес, още живурка някак.

Тези същества са принудени да лъжат собствените си служители, за да имат някаква печалба. Тези същества някак са минали между капките при прехода. Нека не повтаряме онези грешки пак. 2015-а година е и времето им свърши. Дали сега или мъничко по-късно зависи само от нашата култура на промяна.

Виж още:
Вие сте част от проблема!

Коментари

коментара