Магията на ESL Катовице 2015

Магията на ESL Катовице 2015

Уж скучен ранен неделен следобед – повечето от нас започват някак бавно, мързеливо-вегетиращо да се подготвят за връхлитащата ги работна седмица. Точно тази неделя обаче беше различна. Тази неделя, 15.03.2015 г., в Катовице, Полша, на арена Сподек от 13.00 ч централно европейско време (14.00 ч в София) се проведе финалът на турнира по Counter Strike: Global Offensive, до който се стигна след драматично-наелектризиращи тридневни усилия на легендите в този спорт и тези, които се опитаха да ги предизвикат и да разместят малко световната сцена.

Какво?! Що за забавление е това, какво общо има с българското ежедневие и какви са тия глупости, може би ще попитате вие. Отговорът е – дори да не харесвате играта или компютърните игри изобщо – случиха се два прецедента в историята на човечеството, които може и да нямат особено отражение върху икономиката или световния мир, но за пореден път задават въпроса до колко точно се променя глобалната култура на хората и къде е мястото на електронните спортове в това ново, съвременно общество, в което се предполага, че ще живеят децата ни (освен ако, разбира се, преди това не се избием помежду си).

Събитието, спонсорирано от Intel, BenQ, HyperX и Valve, беше с награден фонд 250 000 долара и беше организирано по начин, който без никакво преувеличение съперничеше на концерт на Металика в цивилизована държава. Арена Сподек е с капацитет 11 500 места и много голяма част от тях бяха заети с едни от най-екзалтираните, живи, скандиращи и изживяващи всеки фраг, всеки рунд, всяка грешка и малка и голяма победа на любимите си отбори фенове. Публиката пееше песни като на футболен стадион, изправяше се на крака, освиркваше, ръкопляскаше и създаваше неописуема атмосфера, типична само за чистата радост от… спорта. Но не това беше исторически прецедент.

Самата арена, на която се състезаваха играчите, беше удоволствие за очите – с осветление, указващо коя роля в играта изпълняват в момента съответните отбори (синьо за контратерористите, жълто за терористите), също логото на отборите и имената на играчите на няколко огромни монитора се грижеха зрителите на място да не пропуснат развитието на действието нито за момент. Но това също не беше исторически прецедент.

Водещият и екипът кастъри и анализатори, които се грижеха да отразят и най-малката подробност от действията на играчите, вложили целия си талант и доста от времето си да покажат уменията си, бяха изключително професионални и дори (нека да си го признаем – има и такива) най-дразнещите сред тях бяха на ниво – без глупости, много умерен хумор, истински реакции и за разлика от всички останали коментатори на какъвто и да било спорт – вътре в играта, винаги за играта и за играчите. Дори това да ви звучи като исторически прецедент, не беше, или поне не беше отчетено като такъв.

Играта… Това е малко по-трудно за обяснение за хора, които не са я играли, но ще се опитам в името на пълната картина на шоуто. Състезателният Counter Strike e в най-малката си част стрелба по противниковия отбор. Това е първо игра на позициониране и на време, на преценка на правилните инвестиции в правилния момент, на избор между две алтернативи, на база преимуществата и слабостите, която дава самата карта, на способности за взимане на решение тип „ситуация-реакция“ в рамките на части от секундата, на геометрия, на инстинкти, на нерви, на надлъгване, на правилна комуникация между членовете на отбора и когато най-накрая се стигне до стрелбата по противниковия отбор – на очи на гладен ястреб-мишелов и рефлексите на бясна пепелянка. Е, ще попитате вие – като е толкова много неща, то е ясно, че винаги ще има един най-добър отбор, какво толкова има… не, не точно.

Първо, ако позволите да парафразирам Хари Потър, единият проблем е, че „бедата на умеещите Counter Strike магиите е, че противниковата страна също знае да прави магии“. Второ – най-важната причина интересът към тази игра, създадена първо като мод на Half-Life през 1999 г. и официално пусната като такава през 2000 година, не само да не намалява, а да се увеличава – има го онова парченце шанс и реалистична надежда да се справиш по-добре в следващия рунд. Никой никога не знае със сигурност кой и как ще спечели. Отборите донесоха не една и две изненади във връзка с прогнозите за мачовете. ПЕТНАДЕСЕТ години Counter Strike във всичките му до момента версии – не знам дали имате представа колко ужасно неприлично много време е това в света на игрите, но така или иначе и това не е исторически прецедент.

Отборите или хората, които отнесоха толкова много проклятия или аплодисменти, дори лично само от мен пред монитора вкъщи – разделени на две групи, според самите организатори:

Легендите: Fnatic (Швеция), HellRaisers (Украйна), Natus Vincere (Украйна), Nynjas in Pyjamas /NiP (Швеция), Penta Sports (Германия), ENVYUS (Франция), TSM Kinguin (Дания), Virtus Pro (Полша)

Тези, които се опитаха да ги предизвикат: 3DMAX (Финландия), Cloud9 G2A (САЩ), Counter Logic Gaming (САЩ), Flipsid3 Tactics (Украйна), LGB eSports (Норвегия), Titan (Франция), VOX EMINOR (Австралия) и Keyd Stars (Бразилия). Бразилците бяха интересни. Дошли на състезание, благодарение на дарения от гейминг общността – нямаха си нито спонсор, способен докрай да поеме участието им, нито треньор, който да стои зад тях и да дава указания по време на играта. Какво се случи – PTR – играч от Counter Logic Gaming – застана зад тях и се опита да им помогне по време на много достойното им за прохождащ отбор представяне.

Наистина, ако трябва да опиша историята на отборите и играчите, ще трябва да напиша поне още десет статии, затова просто ще препоръчам, ако на някого е интересно, да ги провери из нета. Това са хора, които независимо колко мразех или обичах по време на състезанието, доведоха и ще продължат да довеждат тази игра до ниво, което много трудно можете да си представите, че съществува наистина. Всички те дойдоха и в отговор на усилията на организаторите и много емоционалната публика, дадоха всичко от себе си – видимо не заради парите, които не са малко, а заради престижа и просто защото обичат да я играят тази игра. И всички те, независимо какво се случваше по време на турнира, не си позволиха дори за миг да се отклонят от етичното поведение. Губеха хладнокръвно, но се здрависваха всеки път с противника; печелеха и изригваха от радост, но нямаше и една секунда, в която да са невъзпитани. На поведението им пред камера и начина, по който общуваха с феновете си и помежду си, може да завиди всеки друг професионален спортист, доста от известните актьори и всичките ни така наречени „български знаменитости“. За последните – хора, наистина можете да научите много от тези деца. Удрят ви в земята, но дори това не е исторически прецедент – пред някои от вас, дори кучето ми изглежда добре възпитано.

Финалът – Fnatic (Швеция) срещу Nynjas in Pyjamas (Швеция). Машините срещу магьосниците или моментът, в който, въпреки че NiP са моят отбор, не съм докрай сигурна кой точно искам да спечели. Швеция, освен „Пипи Дългото Чорапче“, „Карлсон, който живее на покрива“ и най-добрата метъл музика, е дала на света и неподражаема школа в Counter Strike вселената. Толкова са добри и понеже са равно добри правят ненормално шоу със стратегии, надлъгване и… умения от най-висока класа. Не знам дали знаете за разликата между изключително добрите в нещо и родените да правят това нещо, но Get_Right, f0rest, Flusha, JW – те са истински таланти. И нивото на съотборниците им не им отстъпва. Беше страхотен финал, с достатъчно много обрати. Моят отбор загуби заради… точно 1 секунда време. Fnatic станаха заслужено първият отбор в света, спечелил два поредни пъти шампионска титла в турнир от такъв калибър. NiP публикуваха поздравление за тях на фейсбук страницата си. Но предвид и това, че шведските CS отбори са нещо като златните момичета на Нешка Робева – няма вариант поне един от тях да не е на финал – и това не беше исторически прецедент.

И стигаме до историческите прецеденти в този турнир – за първи път в историята на човечеството Valve, благодарение на много елегантна архитектура, предостави възможност на всеки, закупил играта и регистриран в клиента Steam потребител, да настрои камерата така, че да гледа моментите, които предпочита. Това само по себе си не значи нищо, но е достатъчно красиво техническо решение и някак утвърждава репутацията на тази компания, която наистина я е грижа за забавлението на клиентите й. И второ броят на зрителите достигна до близо 1 милион от всички краища на света. Нека да го кажа така – в aftermovie-то на Катовице 2014 се казва, че на състезанията от преди 6 години е имало толкова он-лайн зрители, колкото в момента са в залата (11 500 места – да приемем, че са били 10 000). От тогава към днешна дата броят на хората, следящи състезанието, е скочил СТО пъти. Нямам представа какво значи това в контекста на рейтинг оценките, но на мен лично ми звучи доста внушително. И ако и това не ви впечатлява особено и не ви кара да повярвате в магията на Катовице 2015 – някъде там сред цялата чудесна тълпа, въпреки че нямаме участие в турнира, видях на два пъти да се вее българското знаме. Може би си струва да се помисли над това.

Автор: Диана Еленкова

Виж още:
Колко е значимо това, че хората се кефят да играят игри?

Коментари

коментара