Маски долу

Маски долу

Ето ме и мен. Вървя си в студената февруарска вечер, гледам как кученцето ми весело маха с опашка и ме удря нещо. Не знам какво точно, но поне не е кола, тухла или всичко, което може да си представите, че може да ви удари в този наш прекрасно уреден град. Но знам, че кутрето, което припка до мен, е безоблачно щастливо, просто защото си е самото то. Всеки ден, без изключение. И продължавам – парти с маски – да, супер.

Само че партита свършват, а усещането след тях обикновено е умерен до страхотен главобол, примесен с неясно чувство за гузност. Стига толкова. Казваме какво ли не за маските – те са красиви, те крият, те са загадъчни, интересни, бляскави, успешни. Само че удобно пропускаме да казваме, че в същността си те са измислени… освен за да се слагат и за да се свалят. И никога никой не е казвал, че маските живеят, защото не го правят. Те могат само да функционират, имитират, лимитират и най-често не постигат друго, освен да служат за всеобщо забавление.

В главата ми се върти цял карнавал от маски, с които някога съм разменила някакви думи, включително и с моята (бях доволно утешена, че като си говоря сама, поне съм сигурна, че общувам с интелигентнo същество). И се чудя как всички ние, хората, успяваме да заместим това, което ни липсва, с нещо, което добре умеем – да се вкопчим в него и грижливо да градим приемлива за света фалшива визия, която показваме, за да скрием нещата, които трудно понасяме. Увереността, стъпила на маските ни, трае до момента, в който сме забравили, че наистина обичахме да се занимаваме с това или онова, защото то носи радост на самите нас, а не заради демонстрацията на малките победи в работата, спорта, хобито ни, ако щете и чрез тъпия ни фейсбук профил (маска донесла милиони на човек, осъзнал колко много другите обичат маските).

До момента, в който осъзнаем, че искаме или не искаме сме се променили, защото сме хора и всичко, което ни се случва, ни прави различни всеки ден, а маската, която сме си сложили в някаква стара ситуация, ни стопира и крещи, че е безпринципно да споделяме новите си виждания, че няма да ни приемат, че ще се уплашат от нас, че ще ни се смеят. Е, няма никаква гаранция, че ще спечелим или ще загубим бъдещето. Но ако ще губите, поне бъдете сигурни, че губите самите вие, а не губи маската, която сте пуснали да се разхожда сред хората, защото е най-лесно.

В противен случай, сметката, която ще представите сами на себе си, ще е особено жестока. Дванадесет часът е всеки ден, всяка минута, всяка секунда, от времето, което предстои. Маски долу. Ако не вярвате, че е подход към щастието, позволете ми да ви запозная с кученцето ми.

Виж още… за кученцето:
I am more than a dog, I am more than a man… I AM JACK RUSSEL!

Коментари

коментара