Митични създания по света и у нас

Митични създания по света и у нас

0 2995

Някога отдавна човешкото въображение се е срещнало с чудесата на природата и е създало цял свят, в който живеят приказни създания с могъщи способности и със специфичен за вида си (често и за климата на района, който обитават) темперамент. Запазили сме си ги и до днес, понякога дори снизходително коментираме вярванията на невежите ни предци.

Преди обаче да се надуем прекалено колко сме напреднали в науката и технологиите, може би е добре да се замислим защо не сме изхвърлили магиите и легендите, а сме ги настанили в закътано, удобно местенце за живеене, наречено фолклор. Сигурно защото всички тези митични създания, освен въплъщение най-вече на стихиите и всичко, което не сме могли да си обясним, са всъщност гъделичкащата умовете ни комбинация от страх и любопитство към неизвестното. Символ на стремежа ни да разберем света около нас и мястото си в него, независимо с какви средства за това разполагаме в момента.

Без съществата, живеещи някъде там, на границата на периферното ни зрение между две примигвания, в света на просъницата и пуснатите на воля образи на въображението ни, съвсем реалните космически совалки, сателити, гео-сонди и подводници, нямаше да са възможни. Да не говорим, че има нещо, с което да се гордеем и никак не е зле да си припомним – в българските легенди как ще се отнесе свръхестественото с нас, по традиция зависи от нас самите. Така че с уважение към:

1. Боговете на небето.

Най-интересните сред тях:

odin_432_1Один – скандинавският върховен бог – господар на небето и гръмотевиците, таткото на така популярния след намесата на Марвел бог Тор. Според легендите е платил за вездесъщата си свръхинтелигентност с едното си око на великана Мимир, за да пие от извора на мъдростта. Говорете каквото искате за викингите, но те поне са схванали, че няма как да си мъдър, без да имаш горчив опит преди това. Один си има и копие Гунгнир, което никога не пропуска целта, язди кон, който не го интересува дали стъпва на земята или по небето, и живее във Валхала, където отиват воините с най-високи статове (по същество умрели славно, избивайки най-много врагове). Валхала е едно райско местенце с около 540 зали, в което 24/7 цари див купон и се върти на шиш глиган, удобно оживяващ всеки ден, за да бъде заколен пак на следващия.

zeusЗевс – древногръцкият върховен бог на небето и гръмотевиците, с ясновидски способности и доста широки схващания за отворените връзки/семейства. Последното никак не му помага в отношенията му с ревнивата му жена и въпреки че е повелител на реда на целия свят, последната инстанция на справедливост (а когато се ядоса, стоварва невиждани бури върху земята), доста често му се налага да хитрува, за да живее горе-долу спокойно вкъщи. Вкъщи е Олимп, където пак денонощно цари див купон и се лее нектар и амброзия. На мен лично повече ми допада концепцията с глиганско печено, но какво да се прави – културни различния.

 

 

perun2Перун – страховитият славянски господар на небето, бурите, светкавиците и войната, но също така почитан от добрите хора (каквито и да са били критериите за добър човек във време, в което всички са се биели на общо основание за храна, територия или просто от скука) като бог на плодородието, който донася дъждове, необходими за отглеждане на реколтата. Перун не си е поплювал никак с лошите и му се носи славата на бог с темперамент, чиито изблици не ти се иска да изпиташ, но също така е и справедлив и поощряващ честните прояви. На него е кръстена и една от най-красивите планини в България – Пирин.

 

2. Драконите.

Когато става въпрос за небесните господари, няма как да не се споменат тези летящи, могъщи, бълващи огън създания с доста голям коефициент на интелигентност и в съответствие с функционалната им спецификация – избухливи във всеки един смисъл на думата.

dragonПравило №1 – не ядосвайте драконите, освен ако не търсите ефектен начин за пръв и последен път в живота си да светнете като крушка. Драконите, освен че се срещат във всяка себеуважаваща се фентъзи поредица, заемат и много специално централно място в азиатската митология.

В нея най-общо са създания с изключителна мъдрост, която са готови да споделят само на най-достойните. Китайските дракони са пазители и господари на елементите и с изключение на Крилатия дракон, нямат криле, а летят чрез вътрешната си сила. Европейските са малко по-еднозначни – брутална и крилата огнена смърт, която живее във високите планини или пещери и има афинитет към златото. Сред драконите все пак има и добри, и лоши, като от борбата с най-лошите сред тях е произлязла и легендата за св. Георги.

3. Змейовете.

zmeiУ нас в планините и пещерите живеят змейовете, които, освен че носят същото име като европейските и азиатските си роднини (лат. draco, гръцки drákon – змия), са и със същия непостоянен характер, който понякога носи щети с внушителни размери. Нашите змейове обаче придобиват и човешка форма (понякога може да им останат опашката или люспите) и обичат да си крадат за съпруги човешки девойки. Змеиците също имат навика да си харесват овчари. Въобще любовният живот на тези създания на наша територия буди силно подозрение дали пък някой техен роднина от Европа не им е обяснил що е то сексуален туризъм и колко лесно е да се практикува в България… само с лъскаво возило (за змейската булка в деня на сватбата ѝ е предвидена златна кочия/каляска) и фенси напитки (твърди се, че змейовете пият вино, което е толкова хубаво и гъсто, че го носят в кърпа).

Ние си имаме лоши змейове – тези, които крадат булки против волята им, унищожават реколтата и всяват стрес сред населението – знаем как да ги надхитрим и кои билки помагат срещу тях, да не говорим за българите-юнаци, които понякога ги побеждават. Имаме си обаче и добри змейове – тях ги каним на купони, където !пак! се закачат с девойките, но нещата им се случват доброволно и са покровители на селото. Добрите змейове пазят територията си от чужди нечисти сили и когато се бият с халите, дръзнали да нахлуят в селото, в небето се случват гръмотевичните бури.

4. Халите.

halaЕто това са едни пакостници невиждани никъде другаде освен в българския, македонския и сръбския фолклор. Счита се, че са демони от женски пол, които съществуват единствено за да разрушават и плячкосват. Поглъщат реколтата, поглъщат деца, а понякога по време на затъмненията се случва да опитат да погълнат Слънцето или Луната и да предизвикат края на света.

Най-често се появяват в облика на мъгла, градушка, ураганен вятър, тъмнина. Интересното за халите обаче е, че ние сме решили, че има начин да се спогодиш с тях, ако им укажеш задължителното българско гостоприемство и уважение. За всички останали случаи си имаме добри змейове.

 

5. Елфите.

elvesКато си говорим за пакостници – здравейте, мънички горски и цветни духове с понякога грубо чувство за хумор и владеещи остроумни магийки. Елфите се появяват като творения на Один в скандинавската митология, който очевидно не понася риболова и впряга намерените от него в земята червеи в създаването на нещо много по-приятно – Алвите или днешните елфи. Имало два вида алви – светлите духовете на цветята и тъмните – джуджетата, които подчинили металите и заживели в недрата на земята, за да са най-близо до ценните руди.

След като Толкин написва обаче „Властелинът на пръстените“ и целият човешки свят единодушно харесва това, Один се съгласява да отстъпи и да приеме, че има и друг вид освен неговите елфи – такива с човешки ръст – светли, добри и световни шампиони по стрелба с лък, за които не важи ни един от законите на науката. Елфите живеят толкова дълго, че по човешките критерии са почти безсмъртни, обичат музиката и имат магически сили, мъничките сред тях разполагат с крила, а високите – с лъкове. Елфите обичат горите, планините и езерата, а нещо в комбинацията от двата вида елфи напомня много на едни други български създания – Самодивите.

6. Самодивите.

samodiviТочно толкова красиви и опасни, колкото планината. В магията на българските гори са се приютили едни русокоси създания, които не са точно добри или лоши – какви ще бъдат, зависи от това колко подготвен се срещаш с тях. Това са женски същества с красив човешки облик, които се къпят в планинските езера посред нощ. Това емпирично е установено от дебнещите ги селски ергени, които понякога им крадат оставените на брега бели ризи, лишават ги от възможността да излетят обратно със сестрите си към мястото, където живеят, и си ги взимат насила за съпруги вкъщи. Нито една подобна легенда не завършва добре – самодивите са със свободен дух и обикновено намират начин да надхитрят съпруга си, да си вземат ризата, с която летят, и заедно с детето си да се върнат там, откъдето са дошли.

В други случаи, ако някой заблуден овчар случайно свири добре, самодивите го отвличат, защото подобно на елфите се омайват от всичко свързано с музиката и имат нужда от добри свирачи, за да играят самодивското си хоро. Случва се обаче, ако любимата или майката на младежа им омесят много хубав хляб и много им се помолят, самодивите да го върнат обратно.

7. Вълците и върколаците.

Много противоречиви създания са това вълците от легендите. Едни поглъщат Слънцето и носят нощта на земята, други придобиват от човешка вълча форма и започват да спазват специфична разновидност на лунната диета, която никак не е приятна за човешкото население. Някак нямат вкус към сребърните бижута и само заради това не ги харесвам особено.

goodwolf_1Върколаците, много преди да станат холивудски звезди, са се размотавали на славянска територия. Освен това, преди толкова да уплашат хората, всъщност са символизирали воини-превъплъщенци – берсерките, например, като им падне вълчата кожа пред очите, са избивали наред, без да разпознават ние от вие. Други вълци са заемали специално място в компанията на Марс – римският бог на войната. Една много красива съвременна приказка и направената по нея игра – Witcher, представя главния герой с прякор „вълк“ – вещер, чиято работа е да избива чудовища, но останалите от глутницата му вещери вече ги няма – почти не са останали по земята.

В България пък си имаме един палавник Куцулан, който се е опитал да ухапе Господ, когато го е създавал, и оттогава лекичко накуцва. Този е лошковец – най-опасният главатар на глутница без глутница. Почитаме го по време на така наречените „Вълчи празници“, през които правим магийки, за да го държим далече от домовете и добитъка си. По-интересна е другата част от българските вярвания – вълците са добри, те са смъртен враг на вампирите и дявола и са последната защита срещу демонския свят. Оттам и до ден днешен казваме за всички лоши работи „вълците ги яли“.

8. Вампирите.

Най-опасният хищник в митологичния свят с древна интелигентност, примамващ външен вид, бърз като светкавица, ненормално силен, способен да се превърне в каквото животно му хареса и да размаже психиката ви, за да се нахрани. Диетата им прилича на тази на върколаците, но вродената им изисканост води до непоносимост към чесъна (не пробвайте с праз, не са чаааак толкова изискани).

vampires&twilightСъщо така, понеже са осквернение, не понасят кръстове, светена вода и божии символи. Тук обаче има една уловка – за да се преборите с вампир със символ на светлината, както всъщност, за да се преборите с каквато и да била реална или измислена злина, трябва наистина да вярвате. Иначе, в най-добрия случай, свършвате като закуската в леглото след особено бурно приключение за една нощ.

Най-сигурният начин да се отървете от тия досадници е ясенов кол в сърцето и остра брадва през врата. В България сме открили, че освен чесъна, можем да ги прогоним и с мащерка, както и с всяка билка, набрана на Еньовден. Освен това, в нашите предания, никак не се омайваме от кръвопийците – зовем вълците.

И последно по отношение на вампирите – ако някой някъде ви е накарал да вярвате, че са същества, блещукащи на слънце, способни да се влюбят в храната си и да слушат всичките ѝ семейни драми – да знаете, че зад тази работа стои особено хитър вампир. Те не могат да отидат там, където не са поканени, но могат да ви накарат да ги поканите по 101 начина. За мен единствената логична причина да съществува поредицата „Здрач“ е, че тя е един от тях.

9. Юдинките и сирените.

Водата крие много изненади. Юдинките са Самодиви, които са направили глупавата грешка да се заплеснат по някой вятърничав овчар и доброволно да му родят дете. Когато обаче съпругът им ги изгони от вкъщи и те са принудени да се върнат при сестрите си, са наказани с изгнание. Взимат им siren_judaбелите ризи и им дават сини, с които не могат да летят, защото са тежки. Юдинките отиват да живеят в опасните бързеи на реките и в дълбоките езера, където с песните, които пеят на останалите им далеч дечица, примамват и завличат към дъното приближилите се до тях хора, оплитайки ги с вече черните си коси (признак на поумнялост, ако се вярва на стереотипите).

У нас, ако покажеш емпатия и съчувствие, е възможно юдинката да те пусне да си отидеш. В чужбина… хмм… лично според мен някои от юдинките са решили да удавят мъката си с околосветско пътешествие и да разгледат някой и друг океан, където са продължили с мъжемразката си практика да пеят, лъжат и унищожават мореплавателите, които срещнат, за да си върнат, че са били излъгани по същия жесток начин.

Лошото е, че понеже юдинките-туристки не са знаели местните езици, дори да са се опитали мъжете да покажат добро отношение, май не са били разбрани. Тези, които пък са чули песните им и са избягали навреме, не са ги разбрали и затова са им звучали горе-долу като проверка на български сирени на първи април (хйсхдфаскйфх).

10. Феите-кръстници и орисниците.

Ето тези са едни добри същества или в най-добрите български традиции – добри, ако и ние сме добри. В реалността, в която дебнат какви ли не болести, за които няма лекарства, и бедствия, които често оставят сирачета, децата имат нужда от покровители, за да оцелеят. Феите-кръстници са неъпдейтната версия на ангела-пазител, които бдят над съдбата на детето от самото му раждане и се появяват в трудните за него моменти, като му помагат да си помогне самичко.

orisniciУ нас, в нощта на 40-ия ден от раждането идват трите орисници, които наричат съдбата на бебето. Хубаво е да им оставите погача, мед и лакомства и да държите мъжа си далече от малкото (напомня ли ви на нещата, които правите и днес за бебчетата), защото орисниците не харесват мъжете, а ако ги разсърдите, ще има лошо пророчество.

Както в една легенда, в която майката се скрила зад люлката на сина си и чула за ранната му смърт. Тя обаче била умна и освен че направила всичко по силите си, за да предпази вече порасналия младеж, накрая се съюзила с любимата му, на която орисниците били дали много години живот. Девойката сключила сделка със самата смърт да раздели годините, които ѝ остават, поравно между нея и младежа, както тя разделя косата си. Така той оцелял и си изживели остатъка щастливо. Оттогава носим косите си на път по средата.

11. Феникс и Жар-птица.

phoenixПтицата, която умира в пламъци и се ражда от пепелта. Самото слънце, чието огнено великолепие загасва всяка вечер и изгрява на сутринта пак толкова красиво и могъщо. Символ на живота и прераждането в Древна Гърция, символ на възкресението в ранното Християнство, това създание и до днес носи на пламтящите си криле основната движеща сила, която ни кара да станем сутрин от леглото в сивите дъждовни дни и да си направим кафе с мечта денят да е поне мъничко добър – надеждата.

В крайна сметка, щом едно пиле е способно пак да се превърне в себе си от пълното опустошение на всичко, което до момента е било, би трябвало и ние, образованите хора, вече да сме се научили как се прави. Фениксът живее и в България и Русия под кодовото име „Жар-птица“, което означава, че дори и за нас има надежда, стига да се вслушаме в песента му, която разказва как да бъдем по-добри и да създадем по-добър свят.

Виж още от този автор:
Приказки за бижута
14 свежи послания от тениските
Тери Пратчет: „Казват, че всичките ви мигове преминават пред очите ви, преди да умрете. Това е вярно, нарича се живот.“

Коментари

коментара