Монах Пасура: Забравили сме да чакаме

Монах Пасура: Забравили сме да чакаме

За щастието като избор и път, за уроците в затвора и защо в съвременното общество сме забравили да чакаме – разговаряме с Пасура Дантамано, един от най-известните обучаващи монаси на Тайланд, който е в България по покана на Peace Revolution за поредица от семинари по медитация.

Що е то медитация и има ли тя почва у нас?

Разговаряме с монах Пасура докато той подготвя презентацията си за предстоящата лекция, щрака бързо по таблета и настройва проектора. Преди малко е качил снимки от София във фейсбук профила си. И макар на пръв поглед модерният свят да изглежда в несъответствие с традиционните му оранжеви одежди и будистката мъдрост, именно взаимодействието между тях прави уроците за живота на Пасура толкова приложими във всекидневието ни.

Започваме с въпроса как точно медитацията ни помага да намалим стреса в ежедневието.
„Най-напред медтацията ни помага да открием причината, поради която сме стресирани.

Защото стресът е физически отговор на ситуация, която разбалансира нашия живот.

Обикновено мислим за нещо необичайно, но всъщност това са всекидневни случки – от ставането сутрин, през отиването на работа, до прибирането вкъщи. Все ситуации, в които се сблъскваме със стреса непрекъснато. Първо, трябва да бъдем повече в настоящето, да бъдем по-осъзнати в настоящия момент. Ако го постигнем, ще се тревожим по-малко за онова, което ни предстои в бъдеще. По този начин редуцираме нивата на стреса по естествен начин. Второ – когато живеем осъзнато в настоящето, ние можем да изберем дали нещата, които ни се случват, да ни стресират или не. Стресовите ситуации са навсякъде около нас, но от нас зависи как ще реагираме на тях и какво ще изберем да пуснем в съзнанието и в живота си. Мога да избера да бъда ядосан или не. Дали да се тревожа или не. Това е решение, което взимам във всеки един момент. Ако изгубя контрола, тези неща идват, без да сме ги искали, и ние дори не може да разберем защо се случват.”

Медитацията е състояние на ума, в което той е спокоен, тих и фокусиран.

Монах Пасура казва, че всички сме имали такива състояния дори и да не сме ги наричали медитация. Човешкият ум непрекъснато подскача от мисъл на мисъл и независимо колко бързо го прави, всъщност ние можем да мислим само за едно нещо в един определен момент.
„Ако не можем да спрем мислите, то поне можем да ги насочим към една конкретна мисъл, която да задържим. Може да си повтаряте наум дума/мантра, да си представяте, че сте на ваканция или да се съсредоточите върху дишането си. Всички тези техники помагат за успокояване на съзнанието, но най-важното в медитацията е, че каквито и мисли да ни идват в този момент, трябва да ги оставяме просто да си отидат. Не трябва да контролираме всичко в живота, нещата са просто такива, каквито са”, обяснява Пасура.

Цикълът на природата и умението да чакаме

Като обучаващ монах Пасура Дантамано пътува по целия свят, преподава медитация на различни хора, на всякакви места – както в най-бедните провинции, така и в най-оживените мегаполиси по света. Има ли разликата между възприятията на хората за живота в двата края на икономическия спектър?

„Знаете ли, в по-малките градове, на местата, където хората са по-близо до природата, те са по-спокойни. Моят учител често казваше, че хората там знаят как да чакат. И това е разликата между обществата, които се занимават със стопанство и земеделие, и тези, които са отдадени на индустрията. Хората в земеделските общества знаят как да чакат, защото няма значение колко бързо искаш да порасне реколтата. Трябва да почакаш дъждът да завали, слънцето да изгрее, зърното да покълне. Няма какво друго да направиш освен да чакаш. Докато хората в големите градове са свикнали всичко да се случва сега, на момента. Свикнали са да постигат нещата веднага, веднага да отговорят на това съобщение, веднага да се обадят по телефона, забравили са да чакат и им е трудно да приемат концепцията, че понякога трябва да си спонтанен, да оставяш нещата просто да се случват с техния естествен ритъм.”

Уроците в затвора или какво означава свободата

Някои от най-любопитните срещи на монах Пасура напоследък са били със затворници в Румъния по време на един от семинарите му там. В затвор с максимална охрана, където своите присъди излежават най-опасните престъпници. И както нашият тайландски събеседник весело се пошегува: „Различното при медитацията в затвора е, че затворниците нямат избор, те трябва да присъстват.”

По време на срещата си с тези лишени от свобода румънци, през цялото време те са се опитвали  да саботират медитацията, вдигали шум, говорели, тропали, а монахът не им обръщал никакво внимание. Накрая на сесията най-шумният от групата попитал преводача:

„Какво му става на вашия монах, през последните два часа се опитвам да го ядосам, а той продължава да се усмихва. Какво не му е наред?”

„Всъщност това отново показва как ние реагираме и приемаме стресовите ситуации около себе си – обяснява монахът. – Моята работа беше да водя медитация за тези, които се интересуват. Тяхна работа е да слушат. Дали ще го правят или не, зависи от тях, това е тяхна работа, не моя отговорност. Трябва да задържите вниманието си върху себе си и върху нещата, които вие правите.”

При друга среща със затворници в Бразилия те попитали Пасура какво всъщност означава да си монах. „Казах им, че трябва да спазвам 227 правила. Когато съм в храма, спя на легло със съвсем тънък дюшек, а възглавницата ми е дървена. Ям само два пъти на ден и не мога да си избирам храната – ям само това, което хората ми предложат. И нямам приятелка. А затворниците отговориха: „Та ти си като нас.” Обясних им, че това е вярно, но единствената разлика е, че аз съм щастлив и свободен в ума си. А само там можеш да бъдеш истински свободен. Нима хората навън са свободни?! Те просто живеят в различен затвор.”

Какво мотивира един съвременен млад човек да стане монах?

В Тайланд има традиция, според която всеки мъж трябва поне веднъж в живота си да стане монах за месец. А когато динамичният начин на живот на Пасура, който е бил диджей, стюард и професионален баскетболист, с купони всяка вечер, приятелки и много работа, става твърде луд, той решава, че е време да преосмисли посоката си. „Затова реших да пробвам да бъда монах за 3 месеца. А трите месеца станаха 10 години. Моят учител казваше, че хората се делят на два вида – такива, които не знаят, че не знаят, и такива, които знаят, че не знаят. Колкото повече време прекарвах в храма, толкова повече разбирах, че не зная. А когато осъзнаеш, че светът се случва по друг начин, от този, който ти си следвал дълги години, започваш да разбираш. Разбираш, че не трябва да се тревожиш за това, което се случва и за това, което предстои. Нещата са такива, каквито са. Просто се случват.”

Последната мъдрост, която монах Пасура ни сподели, е, че щастието не е някакво случайно събитие, което идва веднъж в живота. То е въпрос на избор, който правим всеки ден.

Фотография: Peace Revolution

Виж още:
Медитация по тайландски в София
Две години на път с Косьо и Яна: Различната Азия

Коментари

коментара