„Казват, че всичките ви мигове преминават пред очите ви, преди да умрете....

„Казват, че всичките ви мигове преминават пред очите ви, преди да умрете. Това е вярно, нарича се живот.“

0 1573

На 12.03.2015 г. на 66-годишна възраст почина сър Тери Пратчет. Автор на над 70 заглавия, преведени на 37 езика, създател на „Светът на диска“ и един от най-обичаните фентъзи писатели. Всеки негов читател преживя това злощастно събитие като лична загуба и трагедия. Вероятно не толкова заради безспорния му принос към литературата, интересните сюжети и смешните истински герои, които всички, които харесват книгите му, обичат. А защото този гениален ум някакси успяваше по забавен начин да каже на целия свят, че колкото и да сме тесногръди, стереотипни, дребнави, кръвожадни, немислещи, всеки от нас има значение. Така че по-добре да не сме такива. Успяваше да каже и че за всеки от нас има надежда, стига за секунда да погледнем през призмата на другата гледна точка и да почнем да си задаваме въпроси, вместо да се водим по общоприетите принципи. И че дори да няма захаросан холивудски край в живота ни, не пречи да си го живеем щастливо. Не познавам друг автор, който непрекъснато да изтъква какви дефектни, ужасни същества могат да бъдат хората и не само да му е простено, но и да бъде обичан заради това. Няколко цитата от феноменалния, забавен, различен човек, който за съжаление, вече не е сред нас. Добавете своите, те са толкова много, че не е възможно една статия да побере всичките му думи.

1. „Хора! Те живееха в свят, в който тревата продължаваше да е зелена и в който слънцето изгряваше всеки ден, а цветовете редовно се превръщаха в плодове, и какво ги впечатляваше?! Плачещи статуи. И вино, направено от вода! Най-обикновен квантов ефект, който би се случил така или иначе, ако човек е готов да изчака милиони години. Като че ли превръщането на слънчевата светлина във вино, посредством лози и грозде, време и ензими, не е хиляда пъти по-внушително и при това е всекидневиe.“
„Малки богове“

2. „Много неща зависят от факта, че в повечето случаи, хората нямат право да те ударят с чук. Те може да слагат всевъзможни видими и невидими табели „Не прави това” и „Не прави онова”, с надеждата, че номерът ще мине, но ако не мине, просто ще си кажат „здраве да е“, защото, фактически, чук изобщо няма.“
“Невиждани академици”

3. „ …. Грях е, младежо, когато се държиш с хората, все едно са предмети. И със себе си също. Ето ти го греха.
– Струва ми се, че е далеч по-сложно…
– Не е. Когато хората почнат да разправят, че нещо било далеч по-сложно, значи ги е страх, че истината няма да им хареса. Хората като предмети — с туй се започва.
– О, уверен съм, че има и по-тежки прегрешения…
– И те започват, когато смяташ хората за предмети.“
„Захапи за врата“

4. „Отмъщението не е удовлетворение. Отмъщението е бумеранг. Мъртвите не са ви господари.“
„Чудовищна команда“

5. „ … – Не! Трябва да продължим борбата!
– И да изгинем до крак – засече го Капитанката. – Бием се, после умираме. Така стоят нещата.
– Умираме, но славно!
– Ти току-що каза една много важна дума. И тя не е „славно““.
„Само ти можеш да спасиш човечеството“

6. „Баба издиша полека.
– Ела да седнеш, където ще те виждам. Заради добрите обноски. И ще ти река веднага, че хич не ме е страх от тебе.
Високата фигура в черно наметало се премести върху удобно разположено буре и облегна косата си на стената. После отметна качулката на наметалото.
Баба скръсти ръце и се вторачи хладнокръвно право в очните кухини на новодошлия.
– ПОРАЗИТЕЛНО.
– Тъй е, щото имам вярата си.
– НИМА? И В КОЕ КОНКРЕТНО БОЖЕСТВО ВЯРВАШ?
– А, не в тях.
– ТОГАВА В КАКВО?
– Ами просто вярвам. Изобщо.“
„Маскарад“

7. „Леля Ог обмисли новината с настроението на ядрен физик, на когото току-що са съобщили, че някой трие две субкритични маси уран, за да си сгрее ръцете.“
„Господари и господарки“

8. „Говори заради тези, които нямат глас.“
„Волният народец“

9. „..Така те спасиха града със злато по-лесно, отколкото който и да е герой би могъл да го стори със стомана. Макар че в действителност не беше точно със злато, не беше дори и с обещанието за злато, а по-скоро с фантазията за злато, с приказния блян, че златото е някъде там, в края на дъгата и ще продължи завинаги да си е там, стига, естествено, да не вземеш да отидеш да погледнеш.
Това се нарича Финанси.“
„Пощоряване“

10. „Казват, че всичките ви мигове преминават пред очите ви, преди да умрете. Това е вярно, нарича се живот.“
„Последният континент“

11. „Понякога е по-добре да запалиш огнемет, вместо да проклинаш мрака“
„Глинени крака“

12. „Личното не е непременно важно. Хората просто си мислят, че е така.“
„Господари и господарки“

13. „— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от… фантазии, за да понасят живота?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад…
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА…
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА… „ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.“

14. „— Не е честно, струва ми се. Ако знаеха кога ще умрат, хората щяха да живеят по-почтено.
— АКО ХОРАТА ЗНАЕХА КОГА ЩЕ УМРАТ, ЕДВА ЛИ БИХА ЖИВЕЛИ.“
„Жътварят“

Автор: Диана Еленкова

Виж още:
10 книги, които си струва да прочетете

Коментари

коментара