Писателят, който познава жените – 21 цитата от Януш Вишневски

Писателят, който познава жените – 21 цитата от Януш Вишневски

0 1798

Полският писател Януш Вишневски често е определян от медиите като изключителен познавач на женската душа, на най-съкровените желания, страхове и мечти на жените. Причината е дебютният му роман “С@мота в мрежата”, който разтопи милиони сърца по целия свят. Ако още не сте чели книгата, бързо поправете тази грешка. Ще ви вдъхновим с 21 цитата от бестселъра:

1. Самотен може да бъдеш само тогава, когато имаш време за това. Той нямаше време.

2. За да плачеш, трябва да си спокоен. Само тогава плачът ти носи радост.

3. Нито един мъж не е имал толкова малко време и не ми е дал толкова много.

4. Той никога не търсеше ерогенните зони на моето тяло. Приемаше, че жената е ерогенно място като цяло, а от тази цялост най-ерогенен е мозъкът.

5. Стигах с него до края на всички пътища.

6. Даваше ми всичко, без да иска нищо в замяна. Съвсем нищо. Никакви клетви, никакви обещания, че „само той и никой друг”. Просто нищо. Това беше единственият му ужасен недостатък. Няма за една жена по-голямо терзание от мъж толкова добър, толкова верен, толкова обичащ, толкова неповторим, който не очаква от нея никакви обещания. Той просто съществува и й дава сигурност, че ще съществува вечно. Страх те е само, че тази вечност – без стандартните обещания – ще е кратка.

7. Жените живеят със спомените си. Мъжете – с това, което са забравили.

8. А нали аз щях с него да копая кладенци, ако се окажеше, че там, където ме е завел, няма още вода.

9. Обичах го и не можех да му пожелая нищо лошо, и още повече страдах.

10. Когато Наталия си отиде, не можа да се примири с факта, че на следващия ден животът бе продължил по старому. Като че ли нищо не се бе случило.

11. Беше почти сигурен, че съдбата е измислица и суеверие. Господ има прекалено важни неща на главата си, за да определя участта на целия тоя мравуняк от хора.

12. Отдавна беше убеден, че за него не копнееше никой и то от много години. Такъв беше неговият избор. Няма нищо по-несправедливо от несподеления копнеж. Това е дори по-лошо от несподелената любов.

13. Записът на болката в една зона на паметта не можеше да бъде заличен от записите на щастие в другите.

14. Има моменти, когато болката е толкова силна, че не можеш да си поемеш дъх. Това е един хитър механизъм. Май многократно проверен от природата. Задушаваш се и започваш инстинктивно да мислиш за спасението си и за момент забравяш за болката.

15. Колко тъга и болка могат да бъдат разказани само за две минути?

16. Този мъж, който лежи на леглото до нея, я лишава от това, което най-много обича: хармоничната си, отгледана и стабилна самота.

17. Животът е желание. Останалото е подробност.

18. Хората се движат по трасета, очертани от съдбата или от кармата – независимо как ще ги наричаме. За миг те се кръстосват с нашите и продължават. Много рядко и само малцина остават за по-дълго и искат да вървят по нашите пътеки. Случват се обаче и такива, с които общуваме достатъчно дълго, за да ни се прииска да ги задържим. Но те продължават.

19. Знаеш ли, че книгите могат да бъдат като бинт или като гипс?

20. Любовта може да съществува несподелена. Приятелството – никога.

21. С думи също може да се докосва. Дори по-нежно, отколкото с длани.

Коментари

коментара

НЯМА КОМЕНТАРИ

Остави коментар