Приказки за бижута

Приказки за бижута

Днес ми се разказват приказки за бижута. Някои (като моите прекрасни нови тенекета за точно 3 лева) просто допълват визия и настроение. Други са семейни ценности и носят малка част от вашата история (хайде де, всеки има баба, която е развивала кърпичка с увити в нея златни украшения или е държала далеч от нескопосаните ви детски ръце кутийки от слонова кост със скрити съкровища, които изобретателно сте докопвали в нейно отсъствие – потърсете ги – ще ви усмихнат). Трети са подаръци от скъпите ни хора – тях ги обичаме и ги носим дори да не се съчетават нито със стила ни, нито с вида ни. Четвърти са тези, които си купуваме сами – красивите ни качествени малки победи. Петите са парченце реалност от света на мечтите и от приказките, които сме слушали като малки.

В бижутата има сила и магия, а най-известните от тях разказват за далечните истински истории на далечните истински хора, които между ангажиментите си по променяне на света са убивали време, носейки малки частички от най-красивите творения на природата, които човечеството е успяло да придобие. Представям ви най-любимите ми сред тях:

1. Бижутата на Екатерина Велика.

Общо взето, ако ти се налага да оправяш бъркотиите на мъжа си, умрял поради собствената си глупост, опитваш се някакси да се споразумееш с Англия, караш се успешно с доста мощната по това време Османска империя и особено ако ще анексираш Крим, поне трябва да имаш приличието (обърнете внимание на това, господин Путин) да го правиш, носейки изумруден комплект, в който проблясват любимите на всяка жена камъни. В колекцията на тази забележителна дама, която успява да разшири значително територията на Русия и горе-долу първа да нашляпа стресиралите цяла Европа турци, е и един от най-известните диаманти в света – „Орлов“. Този камък ми е един от любимите, защото е историческо доказателство за безграничната мъжка неориентираност по време на заплеснатост. Подарък е на императрицата от нейния мил любовник в неуспешен опит повторно да спечели разположението ѝ (от мен да го знаете, момчета, ако ще подарявате диаманти – сложете ги върху пръстен и измислете подходящите думи). Впоследствие по нейно нареждане “Орлов” е инкрустиран в руския имперски скиптър (не знам защо, но ми звучи като „тоя диамант си го сложи на пръчката, графе“) и, ако се вярва на интернет, сега се намира в Кремъл.

2. Бижутата на кралица Мария I Тюдор и La Peregrina (Странстващата перла).

Не стига, че е първата в историята жена, наследила британския трон, най-вече поради огромното сърце и доста обърканата за онова време ценностна система на татко си, ами и доста се е постарала да управлява така, че да кръстят коктейл на нейно име. Тази мила женица, когато не е била заета да избива протестанти и да тормози сестра си, се е кичела с какви ли не глезотийки или поне така са я запомнили. Едно от най-известните ѝ притежания (любимо ми е защото е красиво, приказката, която разказва не ми харесва поради хиляди екзе.. причини) е „La Peregrina” или Странстващата перла, която заема достойно място сред най-големите естествени перли в света. По-късно, след като тази перличка се подмята дълго насам-натам между испанската и английската корона,  накрая се озовава в Сотби и Ричард Бъртън я купува за подарък на Елизабет Тейлър за Св. Валентин (почвам да го харесвам този празник). Тя пък се вманиачава по един портрет на кралица Мери и се наложило Картие да помогнат на горките семейство Бъртън, като допълнят тази малка бяла прелест с още перли, диаманти и рубини, така че Лизи да се поуспокои и да си се фука на воля с “La Peregrina” из разни филми и ивенти.

3. Диамантът Хоуп, бижутата на френската корона и колекцията на Мария-Антоанета.

Междувременно или по съвсем друго време във Франция. Луи XIV тропнал изискано с краче на Жан-Батист Таверние и му се сопнал „Аз кралят-слънце ли съм или к’во“ и си купил красив камък, който поизрязал и кръстил „Синият диамант на короната“, известен също като диамантът Хоуп. По-късно Луи XVI го връчил на Мария-Антоанета да си играе, а тя пък взела, че го загубила заедно с главата си, защото, както е известно на всички, е пратила едни гладници под прозореца ѝ за пасти. Този камък, заедно с „Хортензия“ (много го подценяват този бледорозов красавец поради някаква си драскотина, а пък Наполеон и холандската кралица – доведената му дъщеря, са си го носили с кеф) малко по-късно е открит и започва да се лута насам-натам, докато в един момент Картие не се докопват до него. После някак много благородно и по мои подозрения срещу съответната сума, същият диамант се озовава в музейна експозиция.

4. Короната на британската империя.

Елизабет I Тюдор пък се сеща, че единственият свестен флот, с който разполага, е малко незаконен и почва да раздава титли и земи на де що срещне пират със заръката да ѝ дадат процент от това, което… хмм… припечелват. Е, и по възможност да я отърват от ония нахални испански досадници, които сами си викат, че са непобедими. Заема се и усърдно да разруши католическата бъркотия, забъркана от посочения в т. 2 коктейл и накрая, пиейки си чайчето, казва на чист аристократичен бритиш инглиш: „Сък ит систър, може и да си имала перла, ама аз си имам даже две и те ще си стоят поне до 2015 година в Короната на британската империя.“
По повод тази корона, Кралица Виктория отива още по-далеч и когато я коронясват, добавя сапфира “Свети Едуард”и „Рубинът на Черния принц“, най-вече от умиление, че са оцелели след намесата на оня недодялан касапин Кромуел. По-късно, когато под нейно ръководство Англия се разраства на повече от три морета и Викито става „Императрица на Индия“, ѝ подаряват моливче, ох не, един друг много известен диамант – „Кохинор“ (на персийски “Планина от светлина”). Тия дни Индия, Иран и Афганистан си го искат обратно. Не им се получава, ама и без това му се носи славата на прокълнат, така че да приемем, че са късметлии.

5. И последно. Карл Фаберже.

Като цяло „оторизиран партньор на Романови в направата на великденски яйца“ или “ювелир на Негово Императорско Величество и ювелир на Императорския Ермитраж”. Историята е, че първото му яйце се отваря и се вижда жълтък, в който има златна кокошка, в която пък има диамантена миниатюра на имперската корона и друго рубинено яйце. Това много допада на императрицата и Карл започва да ѝ прави по едно всяка година, докато на руснаците не им писва едни да имат разкошни яйца, а други да нямат дори такива за ядене и не настава оная червена неразбория, след която се налага британското посолство да спасява Фаберже и яйцата му.

Коментари

коментара