Ал-Джазира 2015: в отговор

Ал-Джазира 2015: в отговор

Ал-Джазира заслужава отговор със същата историческа достоверност, обективност и ниво на грамотност, с което прави филми напоследък.

Някъде около 681 година…
Аспарух: Еййй, чудно местенце за основаване на държава. Планини, моренце, хубав климат.
Византия: Сигурен ли си? По-добре не си насилвай късмета… на юг е по-топличко.
Аспарух: Вижте какво, пичове, баща ми ми показа един номер с пръчки… обещавам, че няма да ви хареса.
Славяните: Тоя номер си го бива, Византия, трябва да им се признае на прабългарите.
Византия: Офф, хубаво.

Около 717 година…
Арабският халифат: Абе що ли не минем през Балканите за по-пряко към Европата.
Тервел: YOU SHALL NOT PASS.
И им показал номера с пръчките.
Aрабският халифат: Офф, хубаво.

Около 818 година…
Византия: Да ви кажа тоя номер с пръчките вече не ни плаши.
Крум: Стига де, нека да сме си приятели.
Никифор: Не!
Крум: Добре, ще си ходя, ама за малко.
Никифор: Ще те настигна, да знаеш.
Крум: Стига де, нека да сме си приятели.
Никифор: Идвам за мелето.
Крум: Я всички да си спомнят за номера с пръчките. Дами, и за вас става дума – тоя глупак е решил, че ще оцелее по българските пътища.
Никифор: Ъммм… таковата, може би може да сме си приятели?
Крум: Не съм вече в настроение. Наздраве!

Около 885 година…
Кирил: Вижте какво, никой не ви разбира щуротиите, я се пробвайте на малко по-прост език, че номерът с пръчките спира да работи прогресивно.
Църквата: Че що да трябва да ни разбират, на нас ни трябва да сме божествено неразбрани, че така е по-лесен бизнесът.
Кирил: Брат ми, зима е, World of Warcraft още не е измислен, давай да покодим малко, че голяма скука.
Кирил&Методий: Глаголица, релийз 1 е налице.
Климент, Наум и Ангеларий: Ейй, че яко приложение, я да се понаучим малко на него, после можем и да пуснем по-оптимизиран релийз.
Княз Борис I: Ей, чух, че са ви поизгонили от Моравия. Елате да ми помогнете с новите технологии за стария номер с пръчките.

Около 893 година до около 927 година
Владимир Расате: Бе тая работа с християнството много сложна стана.
Симеон Велики: Брат ми, я се разкарай, че хич не те бива с нея. Византия, стига си ми пречила на бизнеса, де. И вземи си плати фактурите най-накрая, че тука развивам култура и не ми се занимава с глупости.
Византия: Няма пък.
Симеон Велики: Абе, то било яко да си имаш три морета. И да четеш книжки. Това да си имаш книжнина, много помага за номера с пръчките.

Около 1014 година
Самуил: Василий, голям си простак дори за това време. Инфаркт получих от твоите глупости.
Византия: Най-накрая победихме, а?
България: Няма да ни смелите, владеем номера с пръчките.
Византия: Ще я видим тая работа.

Някъде след 200 години…
Петър и Асен: We have a dream!
Византия: Стига де, Мартин Лутър Кинг не се е родил още.
Петър и Асен: Ок, българи да си припомним стария номер с пръчките.
Българите: Да, бива си го.
Византия: Офф, хубаво.

По-късно…
Католическата църква: Абе знаете ли какво, отдавна не сме били по тия вашите местенца.
Калоян: Ваша си работа, ама искам да се знае, че само аз имам право да прилагам номера с пръчките по моите си земи.
Католическата църква: Ми хубаво, ама да знаеш, че ще пратим и едни наши момчета да се поразходят.
Калоян: Може, ама без простотии.
Византия: Хайде стига де.
Момчетата на Католическата църква: Я да си направим една империйка.
Калоян: Трябвам ли ви пичове, знам едни много готини тактики.
Балдуин: Не бе, ще се оправим.
Калоян: Ама съвсем сигурни ли сте?
Балдуин: Да, глей ся кфи яки тактики пък ние знаем.
Калоян: Ейй, това се оказа забавно. Я ми ела малко на гости. Всъщност докато си жив ме устройва.
Балдуин: Офф, хубаво.

Още по-късно…
Иван Асен II: Абе ей боляри, богомили и прочие измет – що ме карате да ви припомням номера с пръчките. Гледай сега, Теодор, имам една принцеса за твоя брат, да вземем да си станем роднини и да не се караме за глупости, бива ли?
Момчетата на Католическата църква: Ей Иван Асен, ще погледаш ли детето, че на купон ни се ходи?Иван Асен II: Давайте го.
Теодор Комнин: Абе ей, интригант такъв, що пък те да ходят по купони, а аз не!
Иван Асен II: Я ми ела при Клокотница, отворко.
Теодор Комин: Офф, хубаво.
Иван Асен II: Гледай сега, останал свят, имам доста женски роднини, сгодни женици са, аре да престанем да се занимаваме с Клокотнишки глупости, какво ще кажете.
Останалият свят: Офф, хубаво.
Иван Асен II: Ейй, прав е бил тоя Симеон Велики – хубаво е да си имаш три морета.

Чак през XIV век

Иван Шишман, Иван Срацимир и Деспот Добротица: Вижте какво, тоя номер с пръчките е остаряла технология.
Османската империя: Ето това е вече мислене, което ни устройва, момчета. Между другото, ние печелим.
България: Може, ама имате ли сили да продължите към Европата, мухъли – не.
Османската империя: Се тая, като ви смелим вас, ще сме доволни.
България: Няма да стане, владеем номера с пръчките.
Османската империя: Само почакайте да ви покажем номерата, които ние знаем, момчета.

Цели 5 века…
Османската империя: Абе ей, Ислямът е много хубава религия. Иначе искате ли да видите номера с произволните данъци?
Българите: Бегайте бе, обичаме да си ядем свинско.
Османската империя: Да ви покажем номера с масовите кланета и малко насилствена смяна на религията?
Българите: Много не ни кефи, ама да си ядем свинско ни кефи повече.
Османската империя: Бе що ли пък да не ви оберем първородните дечица, да им промием мозъците и те да ви покажат номера с масовите кланета?
Българите: Ейй, големи сте гадняри, ще трябва малко по малко да си припомним, че владеем номера с пръчките.
Османската империя: Бе владеем и номерата с рязането на дребни парченца, опичането на живи хора и разни други приятни неща.
Българите: Е край, писна ни от вас.
Османската империя: Я вземете тоя Батак за разкош.
Европата: Бе я да се направим, че тия преувеличават какво се случва из тия провинции, че ще позагубим от бизнеса.
Русия: Абе от друга страна, от това моренце може ние да попридобием бизнес.
Българите: Свят, само да ти припомним, че още владеем номера с пръчките.
Светът: Хубаво бе, добре, айде от нас да мине.
Османската империя: Офф, хубаво.

Европата: Ама България, вие как я мислите тая работа. Номерът с пръчките е опасен за нас.
Русия: Оправяйте се както знаете бе, нали ви освободихме.
Българите: Ей сега ще видите номера с пръчките, княжества и автономни провинции ще ни пробутвате.
Европата, светът и султантът: Хубаво бе, добре.

След доста войни, не много умни решения и една особено страшна война…

Хитлер: България, вземи се определи най-накрая, да не идвам.
България: Офф, хубаво. Ама нашите евреи са си наша работа.
Хитлер: Ей я стига тъпотии, да не идвам.
Българите: Пич, може и да си много страшен, ама ние владеем номера с пръчките.
Хитлер: Добре де, добре – и без това си имам достатъчно много други евреи, на които да прилагам номера с газовите камери.
Русия: Ей здрасти, оня вашия приятел Хитлерчо умря от студ.
Българите: Ми хубаво и без това ни писна от монархия. С вас сме пичове. С който в момента е на Дунава сме. И без това май номерът с пръчките не работи като някога.

По някое време…
Може би са били мюсюлмани на територията на България: Що ли да не гръмнем един цял влак с хора.
Българската комунистическа партия: Абе ей, ние хиляди от нашите избихме за една вечер, остров на Дунава за хора с кофти чувство за хумор си направихме, с вас ли и сложните ви имена ще се разправяме.
Българските мюсюлмани: Е мрън-мрън бе.
Малко по-късно…
Българите: Значи, БКП, махай се с все танковете, че си спомнихме какъв беше номерът с пръчките и тая вашата версия не е тая, дето си спомняме. А и нищо за ядене не ни остана.
Някои турци: Е мрън-мрън бе, много кофти се държахте с нас, да знаете.
Следващите, дето обещаха работеща версия на номера с пръчките: Е кофти си беше, вярно е. Гледайте сега ще си построите джамии колкото искате, а някои от нас дори ще се направят, че не виждат как вашите идват с автобуси и гласуват, за да поуправлявате във всяко наше ново правителство.

През 2015…
Ал-Джазира: Я да направим филм за това как България си е на турците и колко сме потиснати откакто сме си там, бе. И американски професор ще викнем да потвърди.
Българите: Може и да сме забравили номера с пръчките, ама дружно умрехме от смех, бе.

Текст: Диана Еленкова

Виж още от този автор:
Културата на промяната
Изкуството на нелепата смърт – някои от най-страховитите символи в историята на човечеството
Уроците на мама

Коментари

коментара