tumb_templateИсториите за любимите космати топки емоции, внимателно проследяващи всяко наше движение, изражение и промяна в тона с наострени уши и готова да реагира опашка, са безброй много. Някои са тъжни, някои са много забавни, трети ни учат на това, което всеки кръстосал поглед с любвеобилната муцунка на своя пакостник, е разбрал отдавна. Нашите кученца са и нашата най-добра страна, те са най-добрите учители за пълноценно прекарване на времето и за разлика от нас са много наясно за смисъла да ги има – едничката цел, за която дишат, е нон-стоп да дават и получават безкористна, безусловна, нелогично лоялна любов – такава, каквато любовта може би трябва да бъде.

Малка селекция от заглавия и цитати за всички, които обичат кучетата:

1. „Цоп и Цап“ – Вилхелм Буш

История в рими за деца, която разказва за немирниците Паул и Петер и техните кутрета, които младежите спасяват от опита на един злодей без душа да ги удави, защото не му носят доход. Според мен Цоп и Цап твърдо са Джак Ръсели, а техния път до порастването и бифтеците ще ви накара да виете от смях, както и да одобрите справедливата награда, която всички получават в края на приказката.
„Цопи има си привичка
преди сън да си потичка.
А пък Цапи – да се гали.
Хубаво де, но сега ли?
Нощем кучета в кревата
да ти дойдат до главата!..“

2. „Всяка нощ Джоузефин“ – Джаклин Сюзън

Историята на женския пудел – истински обитател на Ню Йорк дори по критериите на Кари Брадшоу, който е превзел живота на семейството на Джаки и Ървинг, е покъртително смешна поредица от случки. От момента, в който кученцето избира да се нанесе при Джаки и подава команда с лапичка и очички да бъде взето и прието вкъщи, въпреки протестите и първоначалния план на съпруга ѝ да го подари, до момента, в който малкият пудел се превръща в пълноправен диктатор, около когото се върти целият свят на двамата заети, делови, динамични светски личности. Същите, които с готовност преобръщат ангажиментите си само заради един поглед на Джоузефин.

„Джоузефин е единственото същество от женски пол, с което съм склонна да деля любовта на съпруга си.“

3. „Мили бате!… Писма на един дакел“ – Станка Пенчева

Една от най-любимите детски книжки – преглед на кореспонденцията на дакела Джери, който открива живота на село, докато прави компания на своята баба и тъгува за бате Мишо, останал в София. Историята е толкова истинска, усмихваща и трогателна, че няма как да не я препрочетете поне 5 пъти и да не я изберете за подарък на малко момиченце, което се страхува от кучета.

„…На третия ден, бате, ми стана ясно: БАБА НЕ МЕ ОБИЧА! Сутрин прави най-напред попара на гадното коте, а чак след това – на мен. Вечер, като седне да чете, взема в полата си пак него, а то мърка ли, мърка. Затова го и кръсти Мърчо. Ще му видя аз сметката на този Мърчо! И откъде се взе, да ми трови живота?! Не че ми е жал за моя панер или за млякото, дето го лочи – мъчно ми е, че баба явно предпочита него пред мен!..“

„…Баба беше споменала, че любопитството и смелостта водели човечеството напред. Не ми е ясно какво е това “човечество”, влизаме ли в него и ние – приятелите на човека…“

4. „101 далматинци“ – Доуди Смит

Историята на Понго и Мисиз – двойка далматинци, които не се спират пред нищо и прекосяват два пъти цяла Англия, за да спасят своите и чужди дечица от жадните за печалба злодеи, които са готови да убиват малки кученца, за да търгуват с кожи. Великолепна книжка за волята, мотивацията, любовта и подкрепата, приятелството, правилното и неправилното и най-вече – за степента, до която могат да стигнат най-лошите човешки и най-добрите кучешки черти.

„Кучетата никога няма да проговорят на човешки език и хората никога няма да проговорят на кучешки. Но докато кучетата разбират почти всяка човешка дума, хората рядко се научават да различават повече от половин дузина видове лай. А лаят е толкова малка част от кучешкия език. Размаханата опашка, например, може да значи толкова много неща. Хората знаят, че тя казва, че кучето е доволно, но не знаят какво казва опашката му за от какво именно e доволно. (Все пак е много умно от тяхна страна, че въобще са се сетили какво значи размаханата опашка, тъй като си нямат такава). После пък имаме скимтене и душене, и наостряне на уши – всички с различни значения. А колко много говорят кучешките очи!“

5. „Седем кучета в рая“ – Лиланд Дъркс и Анджело Дъркс

Сюжетът представлява много интересна плетеница от биография, фантазия и ангели на четири лапи. Това е и една от книгите, в които кучетата най-явно изпълняват ролята си – водачите в пътуването ни към щастието и простите малки радости с огромно значение.

„Границата между рая и земята съществува само ако ние решим да повярваме в нея“.

„Не можеш истински да обичаш вещ. Любовта е възможна само между живи същества. Любовта към вещите не се получава, защото те не могат да отвърнат със същото.“

„Вие, хората, винаги се опитвате да направите нещата твърде прости, освен в случаите, когато се опитвате да ги направите твърде сложни. Просто никога не можете да съществувате с това, което е.“

Има още и още истории, в които кученцата заемат централна роля. Моя много любима концепция е как Адската хрътка решава да остане дребно помиярче с клепнало ухо, защото Господарят ѝ е решил да си остане човек. Една от най-добрите идеи за щастлив край от книжката „Добри поличби“ с автори Тери Пратчет и Нийл Геймън, които са ми попадали:
“Искате ли да си представите бъдещето — представете си едно момче и кучето му, и приятелите му. И едно лято, което никога не свършва.”

А кои са вашите любими книги за кучета? Споделете в коментарите.

Виж още:
С най-добрия приятел до края на света
10 книги, които си струва да прочетете
Да ходиш по вода на четири лапи

Коментари

коментара